Рецепта за салата
Салата от патладжани с майонеза

Салата от патладжани с майонеза

опитайте тази рецепта
Рецепта за супа
Гъста агнешка супа топчета

Гъста агнешка супа топчета

опитайте тази рецепта
Рецепта за ястие
Традиционна дроб сарма

Традиционна дроб сарма

опитайте тази рецепта
Рецепта за десерт

Бяло главесто зеле

Научете повече за бялото главесто зеле и неговата консумация

  • Според археологическите находки, отнасящи се към каменната и бронзовата ера, зелето като храна е било познато още на първобитните хора. Разбира се, това е било диво листно зеле, което и сега се среща по островите и крайбрежието на Средиземно море. Предполага се, че тук е започнало и култивирането му. Според Хипократ, Аристотел и Плиний Стари зелето е било отглеждано от античните гърци и римляни шест века пр.н.е. В първите години на новата ера то е било познато вече на южните славяни на Балканския полуостров. Изглежда, че нашите прадеди с радост са приели тази храна и тя в прясно или консервирано състояние заедно с фасула е станала основна храна на българина. Днес са създадени много сортове ранно, средноранно, лятно и късно зеле.
    Бялото главесто зеле е зеленчук с отлични вкусови качества и има голяма хранителна и лечебна стойност. Благодарение на добрата му съхраняемост то се използува почти през цялата година. Богато е с аминокиселини, захари, азотни съединения, минерални соли и витамини. Съдържа средно 94% вода, 4% въглехидрати, 1,4% белтъчини, 0,6% минерални соли, между които преобладават солите на калия, калция, фосфора, сярата, натрия, хлора, магнезия, желязото, следи от йод, манган, както и други микроелементи. Най-много белтъчини, захари и витамини се съдържат във вътрешните листа и в кочана на зелето. Целулозата, която е около 0,8%, подобрява перисталтиката на червата и оказва благотворно влияние върху жизнената дейност на полезните чревни бактерии. Зелето съдържа различни ензими и витамини — витамин С средно 40 мг% и незначителни количества провитамин А, витамин B1, В2, РР, К и др. Каротинът се намира предимно във външните листа със зеленикав оттенък. Особено ценни са витамините от група Р, които предпазват организма от кръвоизливи и нарушения в целостта на капилярните съдове.
    Зелето съдържа и фитонциди, които оказват антибактериално действие върху някои бактерии. С това се обяснява и лечебното му действие при външна употреба. Народната медицина препоръчва да се поставят листа от прясно зеле при фурункули, гнойни рани, при изгаряне и др.
    През 1950 г. за пръв път се доказва, че сок от прясно зеле лекува изкуствено предизвикана язва у опитни животни. Тези резултати се обясниха с наличието на значително количество от противоязвения витамин в него. При лекуване на язвени поражения в стомашно-чревния канал се препоръчва да се приема 40 мин преди ядене прясно приготвен зелев сок, тъй като той бързо губи лечебните си качества.
    Голямо значение при храненето има употребата на зелето в прясно състояние. При топлинната обработка то губи значителна част от витамините си и от другите си полезни съставки, разрушава се и съдържащата се в него винена киселина.
    Зелето губи най-малко витамин С, когато се задушава в захлупен съд на пара. При варене във вода значителна част от витамина преминава във водата. При варенето и при консервирането на зелето съдържанието на каротина се променя слабо, но при пърженето при висока температура то намалява чувствително.
    Ако при преработването на зелето се види, че то е нападнато от гъсеници, трябва зелката да се разреже на две или четири части и да се остави 15—20 мин в съд с посолена вода. Гъсениците изплават.

Вижте още кулинарни статии