Рецепта за салата
Салата от броколи с кашу и мандарини

Салата от броколи с кашу и...

опитайте тази рецепта
Рецепта за супа
Супа с агнешко месо и фиде

Супа с агнешко месо и фиде

опитайте тази рецепта
Рецепта за ястие
Агнешки шишчета  с гъби и пиперки

Агнешки шишчета с гъби и...

опитайте тази рецепта
Рецепта за десерт

Ябълка

Научете повече за витамините и полезността на плода ябълка

  • Ябълката в диво състояние е била известна на човека най-рано от всички овощни растения. Плодовете й се употребявали за хра­на в доисторическо време. Култивирането й води началото си от района на Трапезунд в Мала Азия, откъдето е пренесена в Еги­пет и Палестина, а по-късно в Древна Гърция и Рим. Два века преди нашата ера са били отглеждани повече от 35 сорта.
    Първите данни за отглеждането й на нашите земи датират от­преди повече от 2000 години. Изображения на ябълкови плодове има върху културните паметници на траките от II век пр. н. е. и от римско време върху монетите на Пауталия (Кюстендил). По- късните данни се отнасят към периода IX—X век, когато име­нитият наш просветител Климент Охридски обучавал учениците си да облагородяват овощни дръвчета.
    Изключително широкото разпространение на ябълката се дъл­жи на нейната биологична приспособимост и на голямото й сто­панско значение. В сравнение с другите овощни видове тя се от­личава с голяма родовитост, доходност, съхраняемост и преноси­мост на плодовете. Тези качества, както и високата й хранителност правят ябълката най-консумирания плод в света.
    Сега в нашата страна ябълковата култура заема най-голяма площ от овощните видове. Броят на ябълковите сортове е много голям с най-различно време на узряване — от средата на юли до края на октомври. Благодарение на добрата съхраняемост на пло­довете зимните сортове ябълки се използуват дълго време в прясно състояние.
    Ябълките съдържат 83,5% вода, 14,7% въглехидрати, голяма част от които са захари. В тях преобладава фруктозата, следва-
    на от глюкозата и захарозата. Съдържанието на общото количе­ство захари и отделните сортове е различно. За отбелязване е, че ябълките в нашата страна съдържат 2—3 пъти повече захари в сравнение с ябълките от по-северните страни с по-хладен климат и затова повече се ценят. Сравнително по-голямо количество за- хаооза съдържат десертните сортове Зимна бананова, Бял зимен калвил и др., а най-голямо съдържание па фруктоза и глюкоза имат сортовете Каселска ренета, Бауманова ренета, Златна пармена, Камчийска синапка и др.
    Ябълките съдържат средно 0,37% ябълчна киселина и 0,11% лимонена киселина. В плодовете само на някои сортове има ми­нимални количества салицилова и борна киселина. Най-голямо е съдържанието на киселини в сортовете Циганка—1,22%, Червен астрахан и Цар Александър — 1,14<у0, а най-малко киселина съ­държат сортовете Айвания —0,22% и Златна превъзходна—0,35%.
    Пектинът в ябълките е от 0,8 до 1,77%. Ябълки, които имат повече пектин, се използуват най-вече за приготвяне на мармалад.
    Ябълките съдържат в малки количества и дъбилни вещества— от 0,25 до 0,27 мг %. Тези, които имат повече дъбилни вещества, потъмняват по-бързо и по-силно при нарязване.
    Ябълките имат разнообразен минерален състав. Те съдържат и в по-голямо количество калий—144 мг%, в по-малко фосфор — 16,b%, а в най-малко количество калций, магнезий, желязо и др. Съдържат и микроелементите молибден, кобалт, йод, селен, хром, ван адий, никел, манган, силиций и др.
    Витамините се намират предимно в кората и в месестата част непосредствено под кората. Ябълките съдържат витамините С, РР Bj, В2, Е, каротин и др. Най-голямо е количеството на витамин С — средно 10 мг%. Най-богати с витамин С са сортовете Бленхаймска ренета — 28 мг%, Канадска ренета —24 мг%, Златна дицова ренета, Кандило и др.
    Кората и месестата част на ябълките съдържат етерични мас­ла, които им придават съответен вкус и аромат и ги предпазват от загниване.
    Химичният състав и хранителната стойност на ябълките се влияят от много фактори — географска ширина, надморска височи­на, почва, торене, напояване, сортова принадлежност и др. Уста­новено е, че съдържанието па захари и целулоза в плодовете на зимните сортове ябълки, засадени на север, е по-малко, отколкото на плодовете от същите сортове, засадени на юг. В години с дъждовно и прохладно лято ябълките имат понижени вкусови и хранителни качества, защото се образуват по-малко захари и аро­матни вещества. При торене на ябълковите дървета само с азотни торове съдържанието на захарите в плодовете се понижа­ва, а при торене с по-големи количества фосфорни и калиеви то­рове то се увеличава. Ябълките намаляват съдържанието на сухо вещество и стават по-воднисти, когато се напояват прекомерно.
    С богатото си съдържание на захари, органични киселини, ми­нерални соли, витамини и ензими ябълките действуват благотвор­но върху човешкия организъм и затова не трябва да липсват от ежедневната храна. Те подпомагат храносмилането, като стимули­рат отделянето на обилна слюнка и повече храносмилателни соко­ве. Ябълките с разнообразния си химичен състав ободряват и ос­вежават човека.

Вижте още кулинарни статии