Рецепта за салата
Лятна салата с бекон и царевица

Лятна салата с бекон и царевица

опитайте тази рецепта
Рецепта за супа
Агнешка супа със застройка

Агнешка супа със застройка

опитайте тази рецепта
Рецепта за ястие
Агнешко по манастирски

Агнешко по манастирски

опитайте тази рецепта
Рецепта за десерт
Козунак с орехова плънка

Козунак с орехова плънка

опитайте тази рецепта

Ябълка

Научете повече за витамините и полезността на плода ябълка

  • Ябълката в диво състояние е била известна на човека най-рано от всички овощни растения. Плодовете й се употребявали за хра­на в доисторическо време. Култивирането й води началото си от района на Трапезунд в Мала Азия, откъдето е пренесена в Еги­пет и Палестина, а по-късно в Древна Гърция и Рим. Два века преди нашата ера са били отглеждани повече от 35 сорта.
    Първите данни за отглеждането й на нашите земи датират от­преди повече от 2000 години. Изображения на ябълкови плодове има върху културните паметници на траките от II век пр. н. е. и от римско време върху монетите на Пауталия (Кюстендил). По- късните данни се отнасят към периода IX—X век, когато име­нитият наш просветител Климент Охридски обучавал учениците си да облагородяват овощни дръвчета.
    Изключително широкото разпространение на ябълката се дъл­жи на нейната биологична приспособимост и на голямото й сто­панско значение. В сравнение с другите овощни видове тя се от­личава с голяма родовитост, доходност, съхраняемост и преноси­мост на плодовете. Тези качества, както и високата й хранителност правят ябълката най-консумирания плод в света.
    Сега в нашата страна ябълковата култура заема най-голяма площ от овощните видове. Броят на ябълковите сортове е много голям с най-различно време на узряване — от средата на юли до края на октомври. Благодарение на добрата съхраняемост на пло­довете зимните сортове ябълки се използуват дълго време в прясно състояние.
    Ябълките съдържат 83,5% вода, 14,7% въглехидрати, голяма част от които са захари. В тях преобладава фруктозата, следва-
    на от глюкозата и захарозата. Съдържанието на общото количе­ство захари и отделните сортове е различно. За отбелязване е, че ябълките в нашата страна съдържат 2—3 пъти повече захари в сравнение с ябълките от по-северните страни с по-хладен климат и затова повече се ценят. Сравнително по-голямо количество за- хаооза съдържат десертните сортове Зимна бананова, Бял зимен калвил и др., а най-голямо съдържание па фруктоза и глюкоза имат сортовете Каселска ренета, Бауманова ренета, Златна пармена, Камчийска синапка и др.
    Ябълките съдържат средно 0,37% ябълчна киселина и 0,11% лимонена киселина. В плодовете само на някои сортове има ми­нимални количества салицилова и борна киселина. Най-голямо е съдържанието на киселини в сортовете Циганка—1,22%, Червен астрахан и Цар Александър — 1,14<у0, а най-малко киселина съ­държат сортовете Айвания —0,22% и Златна превъзходна—0,35%.
    Пектинът в ябълките е от 0,8 до 1,77%. Ябълки, които имат повече пектин, се използуват най-вече за приготвяне на мармалад.
    Ябълките съдържат в малки количества и дъбилни вещества— от 0,25 до 0,27 мг %. Тези, които имат повече дъбилни вещества, потъмняват по-бързо и по-силно при нарязване.
    Ябълките имат разнообразен минерален състав. Те съдържат и в по-голямо количество калий—144 мг%, в по-малко фосфор — 16,b%, а в най-малко количество калций, магнезий, желязо и др. Съдържат и микроелементите молибден, кобалт, йод, селен, хром, ван адий, никел, манган, силиций и др.
    Витамините се намират предимно в кората и в месестата част непосредствено под кората. Ябълките съдържат витамините С, РР Bj, В2, Е, каротин и др. Най-голямо е количеството на витамин С — средно 10 мг%. Най-богати с витамин С са сортовете Бленхаймска ренета — 28 мг%, Канадска ренета —24 мг%, Златна дицова ренета, Кандило и др.
    Кората и месестата част на ябълките съдържат етерични мас­ла, които им придават съответен вкус и аромат и ги предпазват от загниване.
    Химичният състав и хранителната стойност на ябълките се влияят от много фактори — географска ширина, надморска височи­на, почва, торене, напояване, сортова принадлежност и др. Уста­новено е, че съдържанието па захари и целулоза в плодовете на зимните сортове ябълки, засадени на север, е по-малко, отколкото на плодовете от същите сортове, засадени на юг. В години с дъждовно и прохладно лято ябълките имат понижени вкусови и хранителни качества, защото се образуват по-малко захари и аро­матни вещества. При торене на ябълковите дървета само с азотни торове съдържанието на захарите в плодовете се понижа­ва, а при торене с по-големи количества фосфорни и калиеви то­рове то се увеличава. Ябълките намаляват съдържанието на сухо вещество и стават по-воднисти, когато се напояват прекомерно.
    С богатото си съдържание на захари, органични киселини, ми­нерални соли, витамини и ензими ябълките действуват благотвор­но върху човешкия организъм и затова не трябва да липсват от ежедневната храна. Те подпомагат храносмилането, като стимули­рат отделянето на обилна слюнка и повече храносмилателни соко­ве. Ябълките с разнообразния си химичен състав ободряват и ос­вежават човека.

Вижте още кулинарни статии