Рецепта за салата
Салата от рукола с пармезан и орехи

Салата от рукола с пармезан и...

опитайте тази рецепта
Рецепта за супа
Супа с агнешко месо и фиде

Супа с агнешко месо и фиде

опитайте тази рецепта
Рецепта за ястие
Печено агнешко месо с картофи

Печено агнешко месо с картофи

опитайте тази рецепта
Рецепта за десерт
Великденски Козунак с шоколад

Великденски Козунак с шоколад

опитайте тази рецепта

Индийска кулинария

Чуждестранна кулинария

  • Индия е страната с най-богато кулинарно наследство и нейната кухня е на трето място в света по популярност. Културата на Индия съществува повече от три и половина хилядолетия със своите правила, които регламентират храненето, но само две религии – хиндуизмът и ислямът, са успели да повлияят върху тях. Многобройните бежанци през вековете внасяли своите корективи в кулинарната традиция. Португалците донесли чушките, французите - суфлето и багетите, а британците - пудинга и желираното месо. Най-силно обаче било влиянието на Великите моголи, от които са останали мазният пилаф, бирияни, хлябът с бадемов пълнеж, сушените плодове, както и тандурите – голяма права пещ за хляб и месо.

    Повечето индийци не ядат месо, но ислямските традиции позволяват употребата на агнешко, козе и птиче месо. В кухнята на северна Индия много ястия имат азиатски произход. Консумацията на телешко, както и на месо от едър рогат добитък е строго забранена от религиозните закони. В района на Гоа населението употребява много свинско месо и ориз. Особеност на северноиндийската кухня е използването на жито и топено масло. За индийците маслото е свещен продукт, който пречиства. Използването му в големи количества свидетелства за благополучие и състоятелност.

    Индия се води за родината на вегетарианството. В едно семейство членовете му може да се хранят отделно, следвайки своето вероизповедание. Истинската вегетарианска кухня е разпространена на юг. Много от жителите там не ядат лук и чесън, отказват се от доматите и цвеклото, защото те имат цвета на кръвта. В основата на тяхната храна са чушките, фурмите, жълтата леща и вареният ориз. Тук са много популярни разнообразните блюда къри, предимно зеленчукови и много пикантни. За индийците къри не е само букет от подправки, а цяла група от ястия, обединена с една обща особеност – гъстата консистенция и комбинацията от прясно смлени подправки. Основната съставка на южноиндийската кухня е кокосът. Оризът е задължителен. А на север него често го заменят с разнообразни пресни питки – пури, чапати, нан и други. Общи за цяла Индия са ястията дал (супа от пасирана леща със зеленчуци) и дхай (кисело мляко с къри).

    Съществува една обща особеност на индийската кухня – изобилието от бобови и зеленчукови блюда. В кухнята на западното крайбрежие има голям избор на риба и морски дарове.

    Най-разпространената напитка в Индия е нимба панч - лимонов сок и вода. Алкохолни напитки не се поднасят. Чаят е по-популярен от кафето. За подобряване на храносмилането храненето завършва с дъвчене на пан - листа от бетел (вид палма), в които са загънати зърна от анасон и кардамон. Друг обичай е да се яде с пръстите, но само на дясната ръка. Разнообразието на индийската кухня е неописуемо, както и нейните багри и аромати.

    Индийският хляб е много известен. Определението „насъщен” за индусите вероятно може да се отнесе към ориза, тъй като няма индийска трапеза без тази любима култура. Но и хлябът присъства на нея, макар и да не играе първостепенна роля. Приготвянето му обаче не е никак лесна работа, тъй като отнема много време, но трудът пък си струва. Повечето видове хляб в Индия се правят от фино смляно пшеничено брашно, което се нарича „ата“. Обикновено са пресни и в приготвянето им не участва мая. Но благодарение на подготовката и методите за приготвяне, хлябът става невероятно лек и въздушен. Единственият му недостатък е, че трябва да се изяде веднага, след като се опече.
    Най-често индийците пекат наан, чапати, пури и паратас. Разбира се, в различните региони на страната има разлика в предпочитанията. При хляба наан най-важната съставка в тестото е киселото мляко и то му придава копринена текстура.
    - Наан се пече в глинени пещи (тандури). Парчетата разточено тесто с „шляпане“ се залепват за вътрешната стена на пещта, за да се опекат, докато се готви месото.
    - Чапати пък са питки от прясно тесто. По желание се правят малки, тънки, големи или дебели. Тестото се разточва на тънки кръгли кори, които се пържат в олио, от което те се надуват и стават по-засищащи и много вкусни. След като се опържат, чапатите се слагат върху горещи дървени въглища. Това ги кара да образуват мехурчета, от което те стават по-пищни и напомнят на нашите мекици.
    - Паратас –това е вариант на чапати, само че,са по-малки и по-въздушни питки, заради топеното масло от биволско мляко в тях.
    - Пури се приготвят като чапати, но при тях се добавят 2 с.л. олио в тестото и за него се използва по-малко вода. Тестото се замесва добре и се поставя в намазана с олио полиетиленова торбичка. Разточват се като чапати, но тестото се оставя покрито, докато не бъде готова печката. Загрява се в дълбок тиган олио (слой с приблизителна височина 2,5 см) и се пържат пурите. С широк нож се „топят“ в олиото, за да станат пищни. Обършат се и се пържат и от другата страна в продължение на 15-20 секунди.

Вижте още кулинарни статии