Рецепта за салата
Салата от рукола с пармезан и орехи

Салата от рукола с пармезан и...

опитайте тази рецепта
Рецепта за супа
Агнешка супа със застройка

Агнешка супа със застройка

опитайте тази рецепта
Рецепта за ястие
Агнешко по манастирски

Агнешко по манастирски

опитайте тази рецепта
Рецепта за десерт
Великденски Козунак с шоколад

Великденски Козунак с шоколад

опитайте тази рецепта

Индийска кулинария

Чуждестранна кулинария

  • Индия е страната с най-богато кулинарно наследство и нейната кухня е на трето място в света по популярност. Културата на Индия съществува повече от три и половина хилядолетия със своите правила, които регламентират храненето, но само две религии – хиндуизмът и ислямът, са успели да повлияят върху тях. Многобройните бежанци през вековете внасяли своите корективи в кулинарната традиция. Португалците донесли чушките, французите - суфлето и багетите, а британците - пудинга и желираното месо. Най-силно обаче било влиянието на Великите моголи, от които са останали мазният пилаф, бирияни, хлябът с бадемов пълнеж, сушените плодове, както и тандурите – голяма права пещ за хляб и месо.

    Повечето индийци не ядат месо, но ислямските традиции позволяват употребата на агнешко, козе и птиче месо. В кухнята на северна Индия много ястия имат азиатски произход. Консумацията на телешко, както и на месо от едър рогат добитък е строго забранена от религиозните закони. В района на Гоа населението употребява много свинско месо и ориз. Особеност на северноиндийската кухня е използването на жито и топено масло. За индийците маслото е свещен продукт, който пречиства. Използването му в големи количества свидетелства за благополучие и състоятелност.

    Индия се води за родината на вегетарианството. В едно семейство членовете му може да се хранят отделно, следвайки своето вероизповедание. Истинската вегетарианска кухня е разпространена на юг. Много от жителите там не ядат лук и чесън, отказват се от доматите и цвеклото, защото те имат цвета на кръвта. В основата на тяхната храна са чушките, фурмите, жълтата леща и вареният ориз. Тук са много популярни разнообразните блюда къри, предимно зеленчукови и много пикантни. За индийците къри не е само букет от подправки, а цяла група от ястия, обединена с една обща особеност – гъстата консистенция и комбинацията от прясно смлени подправки. Основната съставка на южноиндийската кухня е кокосът. Оризът е задължителен. А на север него често го заменят с разнообразни пресни питки – пури, чапати, нан и други. Общи за цяла Индия са ястията дал (супа от пасирана леща със зеленчуци) и дхай (кисело мляко с къри).

    Съществува една обща особеност на индийската кухня – изобилието от бобови и зеленчукови блюда. В кухнята на западното крайбрежие има голям избор на риба и морски дарове.

    Най-разпространената напитка в Индия е нимба панч - лимонов сок и вода. Алкохолни напитки не се поднасят. Чаят е по-популярен от кафето. За подобряване на храносмилането храненето завършва с дъвчене на пан - листа от бетел (вид палма), в които са загънати зърна от анасон и кардамон. Друг обичай е да се яде с пръстите, но само на дясната ръка. Разнообразието на индийската кухня е неописуемо, както и нейните багри и аромати.

    Индийският хляб е много известен. Определението „насъщен” за индусите вероятно може да се отнесе към ориза, тъй като няма индийска трапеза без тази любима култура. Но и хлябът присъства на нея, макар и да не играе първостепенна роля. Приготвянето му обаче не е никак лесна работа, тъй като отнема много време, но трудът пък си струва. Повечето видове хляб в Индия се правят от фино смляно пшеничено брашно, което се нарича „ата“. Обикновено са пресни и в приготвянето им не участва мая. Но благодарение на подготовката и методите за приготвяне, хлябът става невероятно лек и въздушен. Единственият му недостатък е, че трябва да се изяде веднага, след като се опече.
    Най-често индийците пекат наан, чапати, пури и паратас. Разбира се, в различните региони на страната има разлика в предпочитанията. При хляба наан най-важната съставка в тестото е киселото мляко и то му придава копринена текстура.
    - Наан се пече в глинени пещи (тандури). Парчетата разточено тесто с „шляпане“ се залепват за вътрешната стена на пещта, за да се опекат, докато се готви месото.
    - Чапати пък са питки от прясно тесто. По желание се правят малки, тънки, големи или дебели. Тестото се разточва на тънки кръгли кори, които се пържат в олио, от което те се надуват и стават по-засищащи и много вкусни. След като се опържат, чапатите се слагат върху горещи дървени въглища. Това ги кара да образуват мехурчета, от което те стават по-пищни и напомнят на нашите мекици.
    - Паратас –това е вариант на чапати, само че,са по-малки и по-въздушни питки, заради топеното масло от биволско мляко в тях.
    - Пури се приготвят като чапати, но при тях се добавят 2 с.л. олио в тестото и за него се използва по-малко вода. Тестото се замесва добре и се поставя в намазана с олио полиетиленова торбичка. Разточват се като чапати, но тестото се оставя покрито, докато не бъде готова печката. Загрява се в дълбок тиган олио (слой с приблизителна височина 2,5 см) и се пържат пурите. С широк нож се „топят“ в олиото, за да станат пищни. Обършат се и се пържат и от другата страна в продължение на 15-20 секунди.

Вижте още кулинарни статии