Рецепта за салата
Гриловани тиквички

Гриловани тиквички

опитайте тази рецепта
Рецепта за супа
Зелен фасул  чорба

Зелен фасул чорба

опитайте тази рецепта
Рецепта за ястие
Рецепта за десерт
Великденски Козунак с шоколад

Великденски Козунак с шоколад

опитайте тази рецепта

Кайсия

Научете повече за витамините, полезността и консумацията на прасковата

  • За родина па кайсията се смятат планинските райони на Тян-Шан в Средна Азия, където, разпръснати в махали, древните таджики са населявани тези места много преди новата ера и са окултурили дивата кайсия. За тях кайсията е била основен източник на захар и затова в течение на много векове по пътя на подбора са съз­дали висококултурни сортове.
    Благодарение на арабите кайсията е била пренесена от Средна Азия в Мала Азия, Иран и Кавказ. В началото на новата ера кайсията е проникнала чрез Армения в Гърция и Рим под наиме­нованието арменска ябълка. През средните векове кайсията се е появила и в другите европейски страни.
    Предполага се, че по нашите земи кайсията е била пренесена и отглеждана около началото на I век.
    Сега кайсията се отглежда в много страни на земното кълбо, ко най-големи площи заема в Съветския съюз. У нас кайсиевите насаждения са главно в Северна България, и то предимно покрай Дунав, покрай Черно море и старопланиските яки, където има най-благоприятни условия за отглеждането им.
    Химичният състав на кайсиите е в зависимост от сорта, кли­матичните условия, начина па отглеждането и др. Те съдържат 86,6% вода, 11,1% въглехидрати, ог конто 8,7% са захари. Докато в повечето плодове преобладават монозахаридите глюкоза и фрук- тоза, в кайсиите само количеството па захарозата надминава ко­личеството на глюкозата и фруктозата. Поради това калоричната стойност на кайсиите е по-голяма.
    Общото количество на киселините (ябълчна, лимонена и винена) е от 1,5 до 2% в зависимост от беритбените срокове и продъл­жителността на транспортирането.
    Кайсиевите плодове съдържат в малки количества белтъчини, пектин, целулоза и дъбилни вещества.
    В ядките на костилките на кайсиевите плодове се съдържа от 30 до 50% растително масло, в чийто състав влизат олеинова и линоленова киселина, витамин В1Б и гликозидът амигдалин (в гор­чивите ядки той е повече от 8%), който е силно отровно вещество и затова те не трябва да се консумират.
    Кайсиите имат разнообразен витаминен състав. Най-голямо в тях е количеството на витамин С— 13 мг%. Съдържат каротин — 2,48 мг%, а по-малко е съдържанието на витамините РР, В, и В2.
    Те се отличават със сравнително богат минерален състав. Най- голямо е количеството на калия —260 мг%, следван от калция — 23 мг%, фосфора—21,1 мг%, магнезия—8,3 мг%, желязото—1,4 мг% натрия—1,3 мг%. В тях се съдържат и микроелементите молибден, кобалт, йод, силиций, манган, мед и цинк, които имат огромно значение за живота на човека.
    Тъй като кайсиите, както всички плодове, се консумират най- много сурови, не трябва да се допуска употребата на зелени и презрели кайсии поради това, че предизвикват стомашни и чревни разстройства.

Вижте още кулинарни статии