Рецепта за салата
Салата от маруля с ягоди

Салата от маруля с ягоди

опитайте тази рецепта
Рецепта за супа
Агнешка супа с зелен лук и магданоз

Агнешка супа с зелен лук и...

опитайте тази рецепта
Рецепта за ястие
Агнешко по манастирски

Агнешко по манастирски

опитайте тази рецепта
Рецепта за десерт
Великденски празничен венец

Великденски празничен венец

опитайте тази рецепта

Кайсия

Научете повече за витамините, полезността и консумацията на прасковата

  • За родина па кайсията се смятат планинските райони на Тян-Шан в Средна Азия, където, разпръснати в махали, древните таджики са населявани тези места много преди новата ера и са окултурили дивата кайсия. За тях кайсията е била основен източник на захар и затова в течение на много векове по пътя на подбора са съз­дали висококултурни сортове.
    Благодарение на арабите кайсията е била пренесена от Средна Азия в Мала Азия, Иран и Кавказ. В началото на новата ера кайсията е проникнала чрез Армения в Гърция и Рим под наиме­нованието арменска ябълка. През средните векове кайсията се е появила и в другите европейски страни.
    Предполага се, че по нашите земи кайсията е била пренесена и отглеждана около началото на I век.
    Сега кайсията се отглежда в много страни на земното кълбо, ко най-големи площи заема в Съветския съюз. У нас кайсиевите насаждения са главно в Северна България, и то предимно покрай Дунав, покрай Черно море и старопланиските яки, където има най-благоприятни условия за отглеждането им.
    Химичният състав на кайсиите е в зависимост от сорта, кли­матичните условия, начина па отглеждането и др. Те съдържат 86,6% вода, 11,1% въглехидрати, ог конто 8,7% са захари. Докато в повечето плодове преобладават монозахаридите глюкоза и фрук- тоза, в кайсиите само количеството па захарозата надминава ко­личеството на глюкозата и фруктозата. Поради това калоричната стойност на кайсиите е по-голяма.
    Общото количество на киселините (ябълчна, лимонена и винена) е от 1,5 до 2% в зависимост от беритбените срокове и продъл­жителността на транспортирането.
    Кайсиевите плодове съдържат в малки количества белтъчини, пектин, целулоза и дъбилни вещества.
    В ядките на костилките на кайсиевите плодове се съдържа от 30 до 50% растително масло, в чийто състав влизат олеинова и линоленова киселина, витамин В1Б и гликозидът амигдалин (в гор­чивите ядки той е повече от 8%), който е силно отровно вещество и затова те не трябва да се консумират.
    Кайсиите имат разнообразен витаминен състав. Най-голямо в тях е количеството на витамин С— 13 мг%. Съдържат каротин — 2,48 мг%, а по-малко е съдържанието на витамините РР, В, и В2.
    Те се отличават със сравнително богат минерален състав. Най- голямо е количеството на калия —260 мг%, следван от калция — 23 мг%, фосфора—21,1 мг%, магнезия—8,3 мг%, желязото—1,4 мг% натрия—1,3 мг%. В тях се съдържат и микроелементите молибден, кобалт, йод, силиций, манган, мед и цинк, които имат огромно значение за живота на човека.
    Тъй като кайсиите, както всички плодове, се консумират най- много сурови, не трябва да се допуска употребата на зелени и презрели кайсии поради това, че предизвикват стомашни и чревни разстройства.

Вижте още кулинарни статии