Рецепта за салата
Гриловани тиквички

Гриловани тиквички

опитайте тази рецепта
Рецепта за супа
Зелен фасул  чорба

Зелен фасул чорба

опитайте тази рецепта
Рецепта за ястие
Мариновано агнешко на скара

Мариновано агнешко на скара

опитайте тази рецепта
Рецепта за десерт

Круша

Научете повече за полезността на крушата

  • Крушата е отглеждана от човека още в предисторически времена. Родината й не е точно установена. Смята се, че крушовата кул­тура се е зародила в Гърция повече от 1000 години пр. н. е. У нас по разпространение крушата се нарежда след ябълката, сли­вата и прасковата.
    Плодовете па отглежданите крушови сортове се различават значително по вкусови качества и по пригодност на преработване. Това се дължи на различния им химичен състав.
    В зависимост от сорта, климата и начина на отглеждане пло­довете на крушата съдържат средно 83% вода, 14,5% въгле­хидрати, главно плодови захари — глюкоза, фруктоза и малки ко­личества захароза, на които се дължи и значителната им храни­телна стойност.
    Крушата съдържа 0,3% минерални соли. От тях най-голямо е количеството на солите на калия - 160 мг%, а по-малко — на кал­ция, магнезия, фосфора, желязото средно е 0,6 мг%, а съвсем мал­ко е количеството на натрия. В крушата се намират и микроеле­ментите мед, цинк, арсен, йод и др. Крушата е един от малкото плодове, които съдържат йод. Този разнообразен минерален съ­став осигурява нормална дейност на клетките и киселинно-основ­ното равновесие в организма.
    Крушите съдържат от 0,40 до 0,56 мг% киселини, като в по­вечето случаи количеството на ябълчната киселина е почти двойно повече от количеството на лимонената, а количеството на оксаловата киселина е незначително.
    Киселините придават на плодовете специфичен аромат и освежи­телен приятен вкус. Те усилват и процесите на храносмилането, като предизвикват отделянето на повече стомашен сок, подобря­ват обмяната на веществата и усилват дейността па бъбреците, черния дроб, червата и пр. Киселините притежават и известно противомикробно действие и подтискат процесите на гниене в дебе­лото черво.
    Крушите съдържат в малки количества каротин (провитамин А), витамин В^ В2, В(;. Съдържанието па витамин С е средно 8 мг%. В по-голямо количество витамин С се намира в дивите круши — до 21 мг%.
    Каротинът се съдържа повече в плодовете на златистожълтите и жълточервените сортове.
    В кожицата па крушата има танин, който се намира и в месе­стата част на по-близките до дивата круша сортове и им придава стипчив вкус. На танина се дължи и потъмняването на плода при разрязването му. В недозрелите плодове съдържанието на танин е по-голямо. При зреенето на плодовете, както и при престоява­нето на обраните плодове, особено при неподходящи условия, под действието на намиращите се в тях ензими танинът се окислява и почти напълно изчезва, а междуклетъчното вещество — протопектинът, — което придава твърдост на плодовете, преминава в разтворим пектин и плодовете омекват. В месестата част настъп­ват по-големи промени в химичния състав на плодовете. При раз­падането на танина и пектина и поради изменения на захарите и на други съединения в крушите се образуват метилов алкохол, млечна и оцетна киселина, ацеталдехид и др., които променят вку­совите им качества. При консумирането на такива плодове тези продукти, особено ацеталдехидът, силно дразнят червата и пре­дизвикват стомашно-чревни разстройства — болки в стомаха и диа­рия. Тези явления не се срещат при консумиране на другите пло­дове, затова, когато се ядат круши, хората казват „брой и яж"
    По-близките па дивата круша сортове благодарение на съдър­жащите се в тях танинови вещества действуват затягащо. Обаче те може да окажат и разслабващо действие, ако в месестата им част е настъпило размекване под действието на ензимите и са се образували метилов алкохол и ацеталдехид.
    Голямото количество вода и наличието на калиеви соли и микро­елементи, които се съдържат в крушите, предизвикват излъчва­нето на голямо количество течност от организма и усилват из­хвърлянето на отпадъчните продукти при обмяната на веще­ствата — урея, пикочна киселина и др. По този начин организмът се освобождава от големи количества отровни вещества, внесени чрез храната или образувани при обмяната на веществата.

Вижте още кулинарни статии