Рецепта за салата
Гриловани тиквички

Гриловани тиквички

опитайте тази рецепта
Рецепта за супа
Супа с агнешко месо и фиде

Супа с агнешко месо и фиде

опитайте тази рецепта
Рецепта за ястие
Агнешки котлет с аромат на портокал и лимон

Агнешки котлет с аромат на...

опитайте тази рецепта
Рецепта за десерт
Великденски Козунак с шоколад

Великденски Козунак с шоколад

опитайте тази рецепта

Круша

Научете повече за полезността на крушата

  • Крушата е отглеждана от човека още в предисторически времена. Родината й не е точно установена. Смята се, че крушовата кул­тура се е зародила в Гърция повече от 1000 години пр. н. е. У нас по разпространение крушата се нарежда след ябълката, сли­вата и прасковата.
    Плодовете па отглежданите крушови сортове се различават значително по вкусови качества и по пригодност на преработване. Това се дължи на различния им химичен състав.
    В зависимост от сорта, климата и начина на отглеждане пло­довете на крушата съдържат средно 83% вода, 14,5% въгле­хидрати, главно плодови захари — глюкоза, фруктоза и малки ко­личества захароза, на които се дължи и значителната им храни­телна стойност.
    Крушата съдържа 0,3% минерални соли. От тях най-голямо е количеството на солите на калия - 160 мг%, а по-малко — на кал­ция, магнезия, фосфора, желязото средно е 0,6 мг%, а съвсем мал­ко е количеството на натрия. В крушата се намират и микроеле­ментите мед, цинк, арсен, йод и др. Крушата е един от малкото плодове, които съдържат йод. Този разнообразен минерален съ­став осигурява нормална дейност на клетките и киселинно-основ­ното равновесие в организма.
    Крушите съдържат от 0,40 до 0,56 мг% киселини, като в по­вечето случаи количеството на ябълчната киселина е почти двойно повече от количеството на лимонената, а количеството на оксаловата киселина е незначително.
    Киселините придават на плодовете специфичен аромат и освежи­телен приятен вкус. Те усилват и процесите на храносмилането, като предизвикват отделянето на повече стомашен сок, подобря­ват обмяната на веществата и усилват дейността па бъбреците, черния дроб, червата и пр. Киселините притежават и известно противомикробно действие и подтискат процесите на гниене в дебе­лото черво.
    Крушите съдържат в малки количества каротин (провитамин А), витамин В^ В2, В(;. Съдържанието па витамин С е средно 8 мг%. В по-голямо количество витамин С се намира в дивите круши — до 21 мг%.
    Каротинът се съдържа повече в плодовете на златистожълтите и жълточервените сортове.
    В кожицата па крушата има танин, който се намира и в месе­стата част на по-близките до дивата круша сортове и им придава стипчив вкус. На танина се дължи и потъмняването на плода при разрязването му. В недозрелите плодове съдържанието на танин е по-голямо. При зреенето на плодовете, както и при престоява­нето на обраните плодове, особено при неподходящи условия, под действието на намиращите се в тях ензими танинът се окислява и почти напълно изчезва, а междуклетъчното вещество — протопектинът, — което придава твърдост на плодовете, преминава в разтворим пектин и плодовете омекват. В месестата част настъп­ват по-големи промени в химичния състав на плодовете. При раз­падането на танина и пектина и поради изменения на захарите и на други съединения в крушите се образуват метилов алкохол, млечна и оцетна киселина, ацеталдехид и др., които променят вку­совите им качества. При консумирането на такива плодове тези продукти, особено ацеталдехидът, силно дразнят червата и пре­дизвикват стомашно-чревни разстройства — болки в стомаха и диа­рия. Тези явления не се срещат при консумиране на другите пло­дове, затова, когато се ядат круши, хората казват „брой и яж"
    По-близките па дивата круша сортове благодарение на съдър­жащите се в тях танинови вещества действуват затягащо. Обаче те може да окажат и разслабващо действие, ако в месестата им част е настъпило размекване под действието на ензимите и са се образували метилов алкохол и ацеталдехид.
    Голямото количество вода и наличието на калиеви соли и микро­елементи, които се съдържат в крушите, предизвикват излъчва­нето на голямо количество течност от организма и усилват из­хвърлянето на отпадъчните продукти при обмяната на веще­ствата — урея, пикочна киселина и др. По този начин организмът се освобождава от големи количества отровни вещества, внесени чрез храната или образувани при обмяната на веществата.

Вижте още кулинарни статии