Рецепта за салата
Салата от червено зеле

Салата от червено зеле

опитайте тази рецепта
Рецепта за супа
Супа от агнешки главички със спанак

Супа от агнешки главички със...

опитайте тази рецепта
Рецепта за ястие
Печено агнешко месо с картофи

Печено агнешко месо с картофи

опитайте тази рецепта
Рецепта за десерт
Козунак с орехова плънка

Козунак с орехова плънка

Мексиканската кулинария - испанска или индианска

Чуждестранна кулинария

  • Испанците донесли със себе си на територията на днешно Мексико само два продукта - сухари и сушено месо. Но тъй като трябвало трябвало да се адаптират към новите условия, започнали да използват продуктите и кулинарните обичаи на местното население, което било едновременно комбинирано с кулинарните навици на завоевателите. Така започнал процесът на смесване на индианската и испанската кухни, което довело до началото на съвременната мексиканска кухня.

    Царевица е основата на индианската кухня, както и на мексиканската. Първото, което се поднася във всеки мексикански ресторант, е тортияс. Това са тънки царевични питчици, които се ползват вместо хляб. Добрата половина на мексиканските ястия се състои от месо, риба, пилешко, зеленчуци, кашкавал и други плънки, които се загъват в тортияс и се пържат, парят или запичат. Към това се добавят многобройни сосове, подправки и гарнитури. Царевицата се използва не само заради зърната. Много индиански ястия, като “тамалес”, се пекат увити в царевични листа. Макар че испанците донесли със себе си чинии, древният начин за приготвянето на тези блюда се е запазил и досега.

    Бобът е вторият продукт за хранене след царевицата. Той произхожда от Мексико. Съществуват много видове боб. А България са познати само бял, черен, червен боб. Целият списък със сортовете се познава само от главните готвачи с дълъг стаж. В Мексико бобът се сервира под формата на пюре, което се слага в чинията при всяко ястие или се поднася отделно.

    Чилито е основната подправка на индианците. В Мексико има десетки разновидности на огнените чушлета. Чили до голяма степен определят вкуса не само на мексиканската кухня, но и на много от “пиперливите” кухни на югоизточна Азия. Ако тортияс е първото, което се сервира на масата, то “салцата”, лютият сос, който понякога наричат просто “чили”, е второто, което ще бъде поднесено. Обикновено парченце тортия се топи в салцата и се изяжда в очакване на поръчания обяд. Ролята й е да събуди апетита.

    Другият аромат с мексикански произход е ванилията. Първоначално това растение от рода на орхидеите расло в диво състояние не само в Мексико, но и на Карибите. Ванилията е била най-скъпата подправка на света след шафрана. Това е така, заради сложния процес на производство на натуралния ванилин, който отнема много време и труд. Ванилията започва цъфтежа си чак на третата година от живота си, още 9 месеца се чака ароматът й да стане достатъчно силен, а събраните пръчици се сушат на слънце още няколко месеца. Ванилинът, който сега се използва в кулинарията и парфюмерията, е предимно със синтетичен произход и струва стотинки, а натуралният се изнася от Мексико предимно за любители на кулинарните приключения и скъпите ресторанти.

    Какаото на зърна е още един продукт, който ацтеките подарили на европейците. Какаото съдържа теобромин - стимулатор на централната нервна система и близък роднина на кофеина. Индианците не познавали нито захарта, нито млякото, затова тяхната напитка “шоколатъл” коренно се различавала от сегашния горещ шоколад. Той бил горчив на вкус и го приемали предимно за ритуални цели. Макар че родината на какаото е Мексико, тази култура лесно се вкоренила и на други територии със сходен климат. В съвременния свят основният дял в производството на какао принадлежи на Африка. В Мексико освен обичайния за нас шоколад, се продават и блокчета горчив шоколад, които сами по себе си не са подходящи за ядене, но се използват за приготвянето на някои ястия и сосове, като моле - едновременно сладък и лют сос.

    В Мексико расте огромно количество тропически плодове. Тази страна се смята за родина на авокадото. Тук се събира почти половината от световната му реколта и неговата употреба неотклонно нараства - авокадото не е просто храна, но и важна част от експорта на Мексико и източник на доходи за мексиканците. Авокадото е прекалено евтино и общодостъпно в Мексико, и на юг в САЩ, и там, където живеят много испаноговорящи потребители. И макар че в Европа този плод струва много повече, той придобива все по-голяма популярност заедно с разпространението на мексиканската кухня. Във всеки мексикански ресторант в света се предлага така нареченото гуакамоле - соса, който се приготвя от авокадо.

    Още един атрибут на Мексико е “хугерията” – преставлява нещо като магазин за сокове. Там се предлагат прясноизцедени сокове от огромно количество както обичайни, така и екзотични плодове. В хугериите обикновено предлагат сладолед, леки салати и десерти. В Мексико портокалите, от които е изцеден сок, са зелени. В тази страна растат само такива, но те пък са по-вкусни от оранжевите.

    Папаята е също разпространена в Мексико. Диетолозите я препоръчват да се включва във всекидневното меню, заради съдържащите се в нея ферменти, които нормализират храносмилането. От разхладителните напитки в Мексико е много популярна “Хамайка” (agua de Jamaica). Това е напитка от цветове на хибискус, тип каркаде, но се пие студена и подсладена и Пина колада - безалкохолен коктейл от ананас.

    Друга мексиканска особеност се състои в това, че ако се поръча чай в ресторант, то ще бъде поднесен такъв от лайка - “те де мансания”. Ако сте любители на истински чай, то тогава може да ви бъде сервиран черен чай - “те негро”. Мексиканците считат, че чаят от лайка е полезен за стомаха и не възбужда нервната система. Мексико е третата страна в света по експорт на кафе. За любителите на тази напитка се препоръчва да опитат непременно местната екзотика, наречена “Кафе де оя”(cafе de olla). Това е напитка от кафе с канела, анасон и мексиканска тъмна захар, което се приготвя в специално гърне, което така се и нарича - оя.
    Мексиканската бира е популярна не само в Мексико, но и по целия свят. Всеки град си има свои уникални сортове, а някои ресторанти си варят своя бира. На някои места, ако просто се поръча бира, то ще получите така наречената „Челада”. Тя се приготвя по следния начин: в чаша със сол първо се изцежда малко лимонов сок и едва след това се налива от обичайната кехлибарена течност. Друг популярен коктейл от този тип се нарича “Мичелада”. В него се слагат чили сос, черен пипер, соев сос и английски сос. Мичеладата, както и челадата, се приготвя с тъмна бира.

    Мексико е аграрна страна, която произвежда не само себе си, но отчасти и за близките американски щати и Европа. Затова тук храната е много, вкусна и необичайно евтина. Порциите в ресторантите са щедри, дори огромни.


Вижте още кулинарни статии