Рецепта за салата
Салата от рукола с пармезан и орехи

Салата от рукола с пармезан и...

опитайте тази рецепта
Рецепта за супа
Агнешка супа с зелен лук и магданоз

Агнешка супа с зелен лук и...

опитайте тази рецепта
Рецепта за ястие
Пълнено агне (яре)

Пълнено агне (яре)

опитайте тази рецепта
Рецепта за десерт

Мексиканската кулинария - испанска или индианска

Чуждестранна кулинария

  • Испанците донесли със себе си на територията на днешно Мексико само два продукта - сухари и сушено месо. Но тъй като трябвало трябвало да се адаптират към новите условия, започнали да използват продуктите и кулинарните обичаи на местното население, което било едновременно комбинирано с кулинарните навици на завоевателите. Така започнал процесът на смесване на индианската и испанската кухни, което довело до началото на съвременната мексиканска кухня.

    Царевица е основата на индианската кухня, както и на мексиканската. Първото, което се поднася във всеки мексикански ресторант, е тортияс. Това са тънки царевични питчици, които се ползват вместо хляб. Добрата половина на мексиканските ястия се състои от месо, риба, пилешко, зеленчуци, кашкавал и други плънки, които се загъват в тортияс и се пържат, парят или запичат. Към това се добавят многобройни сосове, подправки и гарнитури. Царевицата се използва не само заради зърната. Много индиански ястия, като “тамалес”, се пекат увити в царевични листа. Макар че испанците донесли със себе си чинии, древният начин за приготвянето на тези блюда се е запазил и досега.

    Бобът е вторият продукт за хранене след царевицата. Той произхожда от Мексико. Съществуват много видове боб. А България са познати само бял, черен, червен боб. Целият списък със сортовете се познава само от главните готвачи с дълъг стаж. В Мексико бобът се сервира под формата на пюре, което се слага в чинията при всяко ястие или се поднася отделно.

    Чилито е основната подправка на индианците. В Мексико има десетки разновидности на огнените чушлета. Чили до голяма степен определят вкуса не само на мексиканската кухня, но и на много от “пиперливите” кухни на югоизточна Азия. Ако тортияс е първото, което се сервира на масата, то “салцата”, лютият сос, който понякога наричат просто “чили”, е второто, което ще бъде поднесено. Обикновено парченце тортия се топи в салцата и се изяжда в очакване на поръчания обяд. Ролята й е да събуди апетита.

    Другият аромат с мексикански произход е ванилията. Първоначално това растение от рода на орхидеите расло в диво състояние не само в Мексико, но и на Карибите. Ванилията е била най-скъпата подправка на света след шафрана. Това е така, заради сложния процес на производство на натуралния ванилин, който отнема много време и труд. Ванилията започва цъфтежа си чак на третата година от живота си, още 9 месеца се чака ароматът й да стане достатъчно силен, а събраните пръчици се сушат на слънце още няколко месеца. Ванилинът, който сега се използва в кулинарията и парфюмерията, е предимно със синтетичен произход и струва стотинки, а натуралният се изнася от Мексико предимно за любители на кулинарните приключения и скъпите ресторанти.

    Какаото на зърна е още един продукт, който ацтеките подарили на европейците. Какаото съдържа теобромин - стимулатор на централната нервна система и близък роднина на кофеина. Индианците не познавали нито захарта, нито млякото, затова тяхната напитка “шоколатъл” коренно се различавала от сегашния горещ шоколад. Той бил горчив на вкус и го приемали предимно за ритуални цели. Макар че родината на какаото е Мексико, тази култура лесно се вкоренила и на други територии със сходен климат. В съвременния свят основният дял в производството на какао принадлежи на Африка. В Мексико освен обичайния за нас шоколад, се продават и блокчета горчив шоколад, които сами по себе си не са подходящи за ядене, но се използват за приготвянето на някои ястия и сосове, като моле - едновременно сладък и лют сос.

    В Мексико расте огромно количество тропически плодове. Тази страна се смята за родина на авокадото. Тук се събира почти половината от световната му реколта и неговата употреба неотклонно нараства - авокадото не е просто храна, но и важна част от експорта на Мексико и източник на доходи за мексиканците. Авокадото е прекалено евтино и общодостъпно в Мексико, и на юг в САЩ, и там, където живеят много испаноговорящи потребители. И макар че в Европа този плод струва много повече, той придобива все по-голяма популярност заедно с разпространението на мексиканската кухня. Във всеки мексикански ресторант в света се предлага така нареченото гуакамоле - соса, който се приготвя от авокадо.

    Още един атрибут на Мексико е “хугерията” – преставлява нещо като магазин за сокове. Там се предлагат прясноизцедени сокове от огромно количество както обичайни, така и екзотични плодове. В хугериите обикновено предлагат сладолед, леки салати и десерти. В Мексико портокалите, от които е изцеден сок, са зелени. В тази страна растат само такива, но те пък са по-вкусни от оранжевите.

    Папаята е също разпространена в Мексико. Диетолозите я препоръчват да се включва във всекидневното меню, заради съдържащите се в нея ферменти, които нормализират храносмилането. От разхладителните напитки в Мексико е много популярна “Хамайка” (agua de Jamaica). Това е напитка от цветове на хибискус, тип каркаде, но се пие студена и подсладена и Пина колада - безалкохолен коктейл от ананас.

    Друга мексиканска особеност се състои в това, че ако се поръча чай в ресторант, то ще бъде поднесен такъв от лайка - “те де мансания”. Ако сте любители на истински чай, то тогава може да ви бъде сервиран черен чай - “те негро”. Мексиканците считат, че чаят от лайка е полезен за стомаха и не възбужда нервната система. Мексико е третата страна в света по експорт на кафе. За любителите на тази напитка се препоръчва да опитат непременно местната екзотика, наречена “Кафе де оя”(cafе de olla). Това е напитка от кафе с канела, анасон и мексиканска тъмна захар, което се приготвя в специално гърне, което така се и нарича - оя.
    Мексиканската бира е популярна не само в Мексико, но и по целия свят. Всеки град си има свои уникални сортове, а някои ресторанти си варят своя бира. На някои места, ако просто се поръча бира, то ще получите така наречената „Челада”. Тя се приготвя по следния начин: в чаша със сол първо се изцежда малко лимонов сок и едва след това се налива от обичайната кехлибарена течност. Друг популярен коктейл от този тип се нарича “Мичелада”. В него се слагат чили сос, черен пипер, соев сос и английски сос. Мичеладата, както и челадата, се приготвя с тъмна бира.

    Мексико е аграрна страна, която произвежда не само себе си, но отчасти и за близките американски щати и Европа. Затова тук храната е много, вкусна и необичайно евтина. Порциите в ресторантите са щедри, дори огромни.


Вижте още кулинарни статии