Рецепта за салата
Салата от рукола с пармезан и орехи

Салата от рукола с пармезан и...

опитайте тази рецепта
Рецепта за супа
Супа с агнешко месо и фиде

Супа с агнешко месо и фиде

опитайте тази рецепта
Рецепта за ястие
Пълнено агне (яре)

Пълнено агне (яре)

опитайте тази рецепта
Рецепта за десерт
Великденски празничен венец

Великденски празничен венец

опитайте тази рецепта

Родословието на лазанята

Ястия с история

  • Лазанята е едно от популярните ястия на италианската кухня. Съвременната лазаня представлява няколко слоя изсушено, а впоследствие сварено или запържено пшенично тесто, между които се слага различна плънка - от кайма до зеленчуков пълнеж или гъбено рагу. Блюдото се поръсва с настърган пармезан и се пече на фурна.
    Но лазанята не винаги е имала този вид. Родоначалник на това любимо на мнозина ястие е кръглата питка от хлебно тесто. Такива питки пекли гърците и ги наричали “лаганон”. Римляните заимствали от гърците хляба и започнали да го режат на ивици, които наричали “лагани” Досега в някои области на. Според друга етимологична версия думата “лазаня” произлиза от гръцкото “лазанон”, което в превод означава “кахлена пещ”. Римляните взаимствали тази дума, като я превърнали в “лазанум”, с която наричали посудата, в която приготвяли “предците” на лазанята. Постепенно наименованието на съдовете преминало и върху самото ястие. Така на бял свят се появила лазанята.

    Много страни имат претенции върху произхода на лазанята, макар че сега е прието да се смята, че лазанята е истинско италианско ястие. За нейното родословие се борят англичаните и дори скандинавците. Версията с английския произход се базира върху това, че подобно ястие “loseyns” (произнася се като “лазан”) се приготвяло в двора на крал Ричард II още през XIV век. Англичаните уверяват, че оригиналната рецепта на лазанята може да се намери в една от първите английски готварски книги - “Forme of Cury”, която се пази в Британския музей. Колкото до скандинавците - те пък вярват, че лазанята им е позната още от времето на викингите. Дори наименованието “лангкаке”, което наистина много прилича на лазаня - се състои от хлебни питки, между които се нарежда месен сос и кашкавал.

    Първото писмено споменаване на италианската рецепта е открито в анонимен ръкопис от XIV век, намерен в покрайнините на Неапол. Ръкописът получил наименованието Liber de coquina (Кулинарна книга). Според тази рецепта, в средните векове лазанята се приготвяла по следния начин: сварявали във вряща вода листа от тесто, между тях се нареждали накълцани подправки и настърган кашкавал.
    Под подправки вероятно се е разбирало сол, черен пипер и захар, но е възможна комбинация от канела, карамфил, мускатно орехче и шафран, тъй като италианците по това време познавали тези подправки - поне така се твърди в книгата на
    Един от най-големите любители на лазанята във всички времена си остава измисленият котарак Гарфилд, популярен от американските комикси.

    Лазанята на Гарфилд

    Продукти:
    - 2 ч.ч. рикота
    - 1/2 ч.ч. настърган пармезан
    - 1 разбито яйце
    - 1/4 ч.ч. ситно нарязан пресен босилек
    - 230 г листа за лазаня
    - 230 г настъргана моцарела
    - сол
    - черен пипер
    За соса:
    - 1 и 3/4 ч.ч. доматено пюре
    - 2 с.л. зехтин
    - 2 с.л. риган
    - 1/2 ч.ч. ситно нарязани зеленчуци и гъби (лук, спанак)
    В голяма купа се смесват рикотата, пармезанът, яйцето и босилекът. Подправят се със сол и черен пипер.
    Фурната се загрява до 190 градуса. Форма за печене с размери 33 на 22 см се намазва с масло.
    Нарежда се част от варените листа за лазаня на равен слой върху дъното. Покриват се с част от сместа. Върху нея се изсипва част от соса, който е приготвен от смесването на всички посочени съставки. Покрива се с настъргана моцарела.
    Повтаря се същото до изчерпване на продуктите. Най-отгоре се завършва със сос и моцарела. Пече се 20 минути.
    Най-често за лазаня се използват такива видове сирене като рикота и моцарела, но в класическата лазаня болонезе се използва само пармезан. Често ястието се приготвя със сос бешамел.

    Лазаня болонезе

    Продукти:
    - 450 г листа за лазаня
    За сос болонезе:
    - 2 с.л. масло
    - 1 с.л. зехтин
    - 3 парченца ситно нарязан бекон
    - 3 с.л. ситно нарязано прошуто
    - 1 ситно нарязана глава лук
    - 2 малки моркова ситно нарязани
    - 2 стъбла целина ситно нарязани
    - 230 г телешка кайма
    - 130 г свинска кайма
    - 1 ч.ч. пилешки бульон
    - 1 ч.ч. бяло вино
    - 2 ч.ч. ситно нарязани домати
    - 1 карамфил
    - 1/4 ч.л. настъргано мускатно орехче
    - 2 ч.ч. гореща вода
    - 340 г ситно нарязани гъби
    - 2 пилешки дробчета
    - 1/4 ч.ч. ситно нарязан пресен магданоз
    - 1/2 ч.ч. пълномаслена сметана
    - сол
    - млян черен пипер
    За сос бешамел:
    - 3 с.л. масло
    - 3 с.л. брашно
    - 2 ч.ч. топло прясно мляко
    - 1 ч.ч. настърган пармезан
    Първо се приготвя сос болонезе. Това може да се направи 2-3 дни по-рано. Този сос може да се замрази.
    Разтопява се маслото заедно със зехтина в дълбок тиган и в тях се пържи беконът. Добавя се прошутото. Готви се 1 минута, огънят се намалява, след което се добавят лукът, морковите, целината и се готви до омекване на зеленчуците. Огънят се засилва и се добавя каймата. Готви се при постоянно разбъркване до пълна готовност на месото. Добавят се бульонът и виното и се готви до сгъстяване 10 минути. Добавят се доматите, мускатното орехче и горещата вода. Огънят пак се намалява.
    Капакът трябва да бъде неплътно захлупен и периодично да се разбърква. След 5 минути се добавят гъбите, пилешките дробчета и магданозът. След това - сметаната. Всичко се загрява, подправя се със сол и черен пипер на вкус.
    За соса бешамел се разтопява маслото в тенджера. Добавя се брашното и старателно се разбърква. Държи се на огъня, докато от сместа започнат да излизат мехурчета, но тя не е придобила кафяв цвят. Постепенно се добавя прясното мляко при непрестанно бъркане, за да не се образуват грахулки. Готви се на слаб огън до сгъстяване, като се бърка с дървена лъжица.
    Листата за лазанята се сваряват в голямо количество вряща вода. Когато пастата достигне степен на готовност “ал денте” (полуготова), се снема от огъня, водата се излива, а листата се разполагат върху влажна чиста кърпа. Фурната се загрява до 200 градуса. Форма за печене с дълбочина над 5 см се намазва с масло. В нея се нареждат листата за лазаня, излива се голяма доза сос болонезе, малко сос бешамел и настърган пармезан. Всичко това се повтаря до изчерпване на количествата. Последният слой е сос бешамел, напръскан с разтопено масло. Пече се 20-30 минути до златисто-кафяв цвят.
    Преди поднасяне лазанята се оставя на стайна температура около 10 минути.

Вижте още кулинарни статии