Рецепта за салата
Салата от рукола с пармезан и орехи

Салата от рукола с пармезан и...

опитайте тази рецепта
Рецепта за супа
Гъста агнешка супа топчета

Гъста агнешка супа топчета

опитайте тази рецепта
Рецепта за ястие
Печено агнешко с ориз, гъби и зелен лук

Печено агнешко с ориз, гъби и...

опитайте тази рецепта
Рецепта за десерт
Козунак с орехова плънка

Козунак с орехова плънка

опитайте тази рецепта

Родословието на лазанята

Ястия с история

  • Лазанята е едно от популярните ястия на италианската кухня. Съвременната лазаня представлява няколко слоя изсушено, а впоследствие сварено или запържено пшенично тесто, между които се слага различна плънка - от кайма до зеленчуков пълнеж или гъбено рагу. Блюдото се поръсва с настърган пармезан и се пече на фурна.
    Но лазанята не винаги е имала този вид. Родоначалник на това любимо на мнозина ястие е кръглата питка от хлебно тесто. Такива питки пекли гърците и ги наричали “лаганон”. Римляните заимствали от гърците хляба и започнали да го режат на ивици, които наричали “лагани” Досега в някои области на. Според друга етимологична версия думата “лазаня” произлиза от гръцкото “лазанон”, което в превод означава “кахлена пещ”. Римляните взаимствали тази дума, като я превърнали в “лазанум”, с която наричали посудата, в която приготвяли “предците” на лазанята. Постепенно наименованието на съдовете преминало и върху самото ястие. Така на бял свят се появила лазанята.

    Много страни имат претенции върху произхода на лазанята, макар че сега е прието да се смята, че лазанята е истинско италианско ястие. За нейното родословие се борят англичаните и дори скандинавците. Версията с английския произход се базира върху това, че подобно ястие “loseyns” (произнася се като “лазан”) се приготвяло в двора на крал Ричард II още през XIV век. Англичаните уверяват, че оригиналната рецепта на лазанята може да се намери в една от първите английски готварски книги - “Forme of Cury”, която се пази в Британския музей. Колкото до скандинавците - те пък вярват, че лазанята им е позната още от времето на викингите. Дори наименованието “лангкаке”, което наистина много прилича на лазаня - се състои от хлебни питки, между които се нарежда месен сос и кашкавал.

    Първото писмено споменаване на италианската рецепта е открито в анонимен ръкопис от XIV век, намерен в покрайнините на Неапол. Ръкописът получил наименованието Liber de coquina (Кулинарна книга). Според тази рецепта, в средните векове лазанята се приготвяла по следния начин: сварявали във вряща вода листа от тесто, между тях се нареждали накълцани подправки и настърган кашкавал.
    Под подправки вероятно се е разбирало сол, черен пипер и захар, но е възможна комбинация от канела, карамфил, мускатно орехче и шафран, тъй като италианците по това време познавали тези подправки - поне така се твърди в книгата на
    Един от най-големите любители на лазанята във всички времена си остава измисленият котарак Гарфилд, популярен от американските комикси.

    Лазанята на Гарфилд

    Продукти:
    - 2 ч.ч. рикота
    - 1/2 ч.ч. настърган пармезан
    - 1 разбито яйце
    - 1/4 ч.ч. ситно нарязан пресен босилек
    - 230 г листа за лазаня
    - 230 г настъргана моцарела
    - сол
    - черен пипер
    За соса:
    - 1 и 3/4 ч.ч. доматено пюре
    - 2 с.л. зехтин
    - 2 с.л. риган
    - 1/2 ч.ч. ситно нарязани зеленчуци и гъби (лук, спанак)
    В голяма купа се смесват рикотата, пармезанът, яйцето и босилекът. Подправят се със сол и черен пипер.
    Фурната се загрява до 190 градуса. Форма за печене с размери 33 на 22 см се намазва с масло.
    Нарежда се част от варените листа за лазаня на равен слой върху дъното. Покриват се с част от сместа. Върху нея се изсипва част от соса, който е приготвен от смесването на всички посочени съставки. Покрива се с настъргана моцарела.
    Повтаря се същото до изчерпване на продуктите. Най-отгоре се завършва със сос и моцарела. Пече се 20 минути.
    Най-често за лазаня се използват такива видове сирене като рикота и моцарела, но в класическата лазаня болонезе се използва само пармезан. Често ястието се приготвя със сос бешамел.

    Лазаня болонезе

    Продукти:
    - 450 г листа за лазаня
    За сос болонезе:
    - 2 с.л. масло
    - 1 с.л. зехтин
    - 3 парченца ситно нарязан бекон
    - 3 с.л. ситно нарязано прошуто
    - 1 ситно нарязана глава лук
    - 2 малки моркова ситно нарязани
    - 2 стъбла целина ситно нарязани
    - 230 г телешка кайма
    - 130 г свинска кайма
    - 1 ч.ч. пилешки бульон
    - 1 ч.ч. бяло вино
    - 2 ч.ч. ситно нарязани домати
    - 1 карамфил
    - 1/4 ч.л. настъргано мускатно орехче
    - 2 ч.ч. гореща вода
    - 340 г ситно нарязани гъби
    - 2 пилешки дробчета
    - 1/4 ч.ч. ситно нарязан пресен магданоз
    - 1/2 ч.ч. пълномаслена сметана
    - сол
    - млян черен пипер
    За сос бешамел:
    - 3 с.л. масло
    - 3 с.л. брашно
    - 2 ч.ч. топло прясно мляко
    - 1 ч.ч. настърган пармезан
    Първо се приготвя сос болонезе. Това може да се направи 2-3 дни по-рано. Този сос може да се замрази.
    Разтопява се маслото заедно със зехтина в дълбок тиган и в тях се пържи беконът. Добавя се прошутото. Готви се 1 минута, огънят се намалява, след което се добавят лукът, морковите, целината и се готви до омекване на зеленчуците. Огънят се засилва и се добавя каймата. Готви се при постоянно разбъркване до пълна готовност на месото. Добавят се бульонът и виното и се готви до сгъстяване 10 минути. Добавят се доматите, мускатното орехче и горещата вода. Огънят пак се намалява.
    Капакът трябва да бъде неплътно захлупен и периодично да се разбърква. След 5 минути се добавят гъбите, пилешките дробчета и магданозът. След това - сметаната. Всичко се загрява, подправя се със сол и черен пипер на вкус.
    За соса бешамел се разтопява маслото в тенджера. Добавя се брашното и старателно се разбърква. Държи се на огъня, докато от сместа започнат да излизат мехурчета, но тя не е придобила кафяв цвят. Постепенно се добавя прясното мляко при непрестанно бъркане, за да не се образуват грахулки. Готви се на слаб огън до сгъстяване, като се бърка с дървена лъжица.
    Листата за лазанята се сваряват в голямо количество вряща вода. Когато пастата достигне степен на готовност “ал денте” (полуготова), се снема от огъня, водата се излива, а листата се разполагат върху влажна чиста кърпа. Фурната се загрява до 200 градуса. Форма за печене с дълбочина над 5 см се намазва с масло. В нея се нареждат листата за лазаня, излива се голяма доза сос болонезе, малко сос бешамел и настърган пармезан. Всичко това се повтаря до изчерпване на количествата. Последният слой е сос бешамел, напръскан с разтопено масло. Пече се 20-30 минути до златисто-кафяв цвят.
    Преди поднасяне лазанята се оставя на стайна температура около 10 минути.

Вижте още кулинарни статии